Скалите бяха на приблизително десет метра. Вълкът имаше шанс срещу хидрата. Той беше огромен сив звяр, голям колкото мечка. Говореше се, че магьосниците в царството на вълците омагьосали вълчица, която родила огромен звяр. Този вълк бил бащата на всички в Армията на вълците. Галол се съсредоточи. Той даде знак на своето животно и вълкът се хвърли в атака. Тогава Галол скочи от гърба му и изтреля три стрели. Вълкът се наведе и стрелите преминаха над главата му, тогава той атакува отново. За изненада обаче Казим обърна хидрата си с гръб към Галол и вълка му. На гърба си той носеще своя щит, а стрелите се отбиха от него. Точно тогава хидрата се обърна на ново. Вълкът връхлетя, но срещу него излетя мечът на Казим. Животното падна прободено в сърцето. Сега Галол остана сам срещу Казим и неговият звяр. Галол се затича към скалите, но без успешно една стрела го уцели в тила и той падна мъртав... Следващит мач беше на Ипотпал и Казим. Ипотпал очакваше изненади от страна на своя враг. В този момент Печатът на Огъня беше отворен отново. Шакоку се показа за разочарование на Туник и Казим. Драконът изглеждаше по-свиреп от всякога. Ипотпал също не показваше капка колебание. Битката започна и така драконът излетя във въздуха. Хидрата вместо да се скрие във водата изплю лепкава мрежа. Всички се изумиха. Това беше най-силното уръжие на хидрите. Мрежата, която те изстрелваха от свята уста беше лепкава и отровна. Никой не беше очаквал Казим да е развил до там уменията на своя звяр. Ипотпал и Шакоку успяха да избегнат атаката. Тогава Ипотпал реши да не губи повече време. Той насочи своят дракон право на горе в небето. Планът беше ясен, а атаката щеше да остави спомен в историята на техния свят. Ипотпал стигна на височина на която хидрата не можеше да изстреля своята мрежа. Тогава той насочи Шакоку право на долу и когато приближи... - Черен пъкъл !!!!!!! – изрева Ипотпал Втори. Принцът беше застанал на главата на Шакоку, който го изхвърли със страшна сила напред. Всички се вцепениха. Черен пъкъл – името на Анкор. Великият дракон... И докато Туник се чудеше защо Ипотпал споменава за този древен дракон, Шакоку изрева и от остата му се разнесоха черните пламъци. Точно така. Ипотпал беше кръстил атаката на Шакоку – Черен пъкъл. Бронята, шлемът и останалите броневи принадлежности го предпазваха от температурата на пламъците. Хидрата изстреля своята мрежа към Ипотпал, но пламъците го обгърнаха и изхориха отровната мрежа точно, когато тя стигна до него. Ипотпал Първи настръхна... Синът му беше изпепелен... Хидрата и Казим бяха вцепенени. От пламъците обаче излетя Ипотпал. Той беше извадил своя меч и с него разряза главата на хидрата. В този момент се разнесоха новите черни пламъци и Казим изгоря в тях. Ипотпал отново се показа невредим. Туник не можеше да проговори. Той не знаеше как е възможно. Ипотпал излезе напред и се поклони на своя баща. - Синко! Ти си достоен да заемеш моето място. – каза Ипотпал Първи и подаде своята корона на сина си. Той разбра какво точно е правил младият принц в своята ковачница. Ипотпал Втори се поклони на своя баща и взе короната в ръце. Той се обърна към своя народ и гостите на пира и сложи короната на главата си. Той беше новият господар на Островът в мъглата на смъртта. И така след като състезанието приключи, и новият господар на света седна на своя трон, дойде времето в което той щеше да си избере жена. Всички млади принцеси бяха поканени в тронната зала на Ипотпал „Черния пъкъл” Втори. Там той видя Нейри. Ипотпал знаеше, коя ще е негова жена. Той и Нейри се бяха харесали още от малки и той виждаше начинът по който тя го гледа. - Господарю, поклони се Манко – един от владетелите на отделните подцарства. Искам да Ви представя моята дъщеря. Тя е най-добрата певица и танциорка в света. Аз мисля... - Тишина – каза Ипотпал Втори. – Аз вече съм си избрал жена. Остава само и тя да ме иска. Ипотпал се изправи и застана срещу Нейри. Тя се втурна към него и го прегърна... Така на следващия ден Ипотпал и Нейри се ожениха. Те продължиха рода на Ипотпал Първи и в Царството на Огъня мирът и благоденствието продължаваха да преобладават, докато....